Неизбежност
Откривай ме в прегръдката на вятъра,
в целувката на слънчеви лъчи,
в уханието палещо на лятото,
на изворите в бистрите очи.
Докосвай ме със пръстите на изгрева,
на розови листенца с нежността,
с упойващите песни на авлигите
и с устните на росната трева.
Помни ме с постоянството на камъка,
у себе си затворил вечността,
с негаснещия, ярък дъх на пламъка,
запазил жива свойта топлина.
Обичай ме с усмивката на времето,
с кристалната безкрайност на кълбо...
В божествения свят на неизбежности
избрана съм за твое зарево.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
