Неизбежност

Самодива (Вики)
535 5961

30.09.2009 г., 16:12 ч.

Поезия

559 0 2

Откривай ме в прегръдката на вятъра,

в целувката на слънчеви лъчи,

в уханието палещо на лятото,

на изворите в бистрите очи.

Докосвай ме със пръстите на изгрева,

на розови листенца с нежността,

с упойващите песни на авлигите

и с устните на росната трева.

Помни ме с постоянството на камъка,

у себе си затворил вечността,

с негаснещия, ярък дъх на пламъка,

запазил жива свойта топлина.

Обичай ме с усмивката на времето,

с кристалната безкрайност на кълбо...

В божествения свят на неизбежности

избрана съм за твое зарево.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.