Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.
ХИПОКРАТ, 480 г. пр. н.е.
Да казва кой каквото иска,
да хвърля огън или камък -
аз тази обич неизцеримо
във себе си я нося като рана.
Обичам го без да го имам.
Обичам го затуй, че диша,
затуй, че утре ще го срещна
и нов стих тогава ще напиша.
Обичам усмивката му чиста, вярна -
дори когато е за други.
Обичам го с цялата си всеотдайност.
И не желая никога да губи:
да губи своята посока,
да се отчайва непростимо.
Не му желая нищо лошо...
Само любовта си - неизцерима.
© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados