Jun 25, 2011, 11:11 PM

Неизцерима любов

  Poetry » Love
976 0 6

 

 

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.

                                                                                                                                      ХИПОКРАТ, 480 г. пр. н.е.

 

Да казва кой каквото иска,

да хвърля огън или камък -

аз тази обич неизцеримо

във себе си я нося като рана.

 

Обичам го без да го имам.

Обичам го затуй, че диша,

затуй, че утре ще го срещна

и нов стих тогава ще напиша.

 

Обичам усмивката му чиста, вярна -

дори когато е за други.

Обичам го с цялата си всеотдайност.

И не желая никога да губи:

 

да губи своята посока,

да се отчайва непростимо.

Не му желая нищо лошо...

Само любовта си - неизцерима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво стихчето.Браво
  • !!!Много силен стих!Определено много ми хареса!
  • !!!
  • Това НАИСТИНА Е ЛЮБОВ!!! Най-тъжната,Болезнена...но ИСТИНСКА!!!
    "И страдайки,аз пак за Теб се молея...
    Дано наистина да си Щастлив!!!"


  • "Обичам го без да го имам.

    Обичам го затуй, че диша,

    затуй, че утре ще го срещна

    и нов стих тогава ще напиша."
    ....................................................
    Разкошен, талантливо сътворен стих, посветен на вълшебството на любовта! БРАВО! Поздрави и за влюбената лирическа и за прекрасната
    Поетеса! БЪДИ ЩАСТЛИВА!




Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....