25.06.2011 г., 23:11

Неизцерима любов

971 0 6

 

 

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.

                                                                                                                                      ХИПОКРАТ, 480 г. пр. н.е.

 

Да казва кой каквото иска,

да хвърля огън или камък -

аз тази обич неизцеримо

във себе си я нося като рана.

 

Обичам го без да го имам.

Обичам го затуй, че диша,

затуй, че утре ще го срещна

и нов стих тогава ще напиша.

 

Обичам усмивката му чиста, вярна -

дори когато е за други.

Обичам го с цялата си всеотдайност.

И не желая никога да губи:

 

да губи своята посока,

да се отчайва непростимо.

Не му желая нищо лошо...

Само любовта си - неизцерима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво стихчето.Браво
  • !!!Много силен стих!Определено много ми хареса!
  • !!!
  • Това НАИСТИНА Е ЛЮБОВ!!! Най-тъжната,Болезнена...но ИСТИНСКА!!!
    "И страдайки,аз пак за Теб се молея...
    Дано наистина да си Щастлив!!!"


  • "Обичам го без да го имам.

    Обичам го затуй, че диша,

    затуй, че утре ще го срещна

    и нов стих тогава ще напиша."
    ....................................................
    Разкошен, талантливо сътворен стих, посветен на вълшебството на любовта! БРАВО! Поздрави и за влюбената лирическа и за прекрасната
    Поетеса! БЪДИ ЩАСТЛИВА!




Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...