25 июн. 2011 г., 23:11

Неизцерима любов 

  Поэзия » Любовная
739 0 6

 

 

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.

                                                                                                                                      ХИПОКРАТ, 480 г. пр. н.е.

 

Да казва кой каквото иска,

да хвърля огън или камък -

аз тази обич неизцеримо

във себе си я нося като рана.

 

Обичам го без да го имам.

Обичам го затуй, че диша,

затуй, че утре ще го срещна

и нов стих тогава ще напиша.

 

Обичам усмивката му чиста, вярна -

дори когато е за други.

Обичам го с цялата си всеотдайност.

И не желая никога да губи:

 

да губи своята посока,

да се отчайва непростимо.

Не му желая нищо лошо...

Само любовта си - неизцерима.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво стихчето.Браво
  • !!!Много силен стих!Определено много ми хареса!
  • !!!
  • Това НАИСТИНА Е ЛЮБОВ!!! Най-тъжната,Болезнена...но ИСТИНСКА!!!
    "И страдайки,аз пак за Теб се молея...
    Дано наистина да си Щастлив!!!"


  • "Обичам го без да го имам.

    Обичам го затуй, че диша,

    затуй, че утре ще го срещна

    и нов стих тогава ще напиша."
    ....................................................
    Разкошен, талантливо сътворен стих, посветен на вълшебството на любовта! БРАВО! Поздрави и за влюбената лирическа и за прекрасната
    Поетеса! БЪДИ ЩАСТЛИВА!




  • Това е възвишената любов.
    И тя е винаги щастлива.
    Няма нужда да се лекуваш от нея, Пенелопе...
Предложения
: ??:??