25 июн. 2011 г., 23:11

Неизцерима любов

977 0 6

 

 

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо.

                                                                                                                                      ХИПОКРАТ, 480 г. пр. н.е.

 

Да казва кой каквото иска,

да хвърля огън или камък -

аз тази обич неизцеримо

във себе си я нося като рана.

 

Обичам го без да го имам.

Обичам го затуй, че диша,

затуй, че утре ще го срещна

и нов стих тогава ще напиша.

 

Обичам усмивката му чиста, вярна -

дори когато е за други.

Обичам го с цялата си всеотдайност.

И не желая никога да губи:

 

да губи своята посока,

да се отчайва непростимо.

Не му желая нищо лошо...

Само любовта си - неизцерима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво стихчето.Браво
  • !!!Много силен стих!Определено много ми хареса!
  • !!!
  • Това НАИСТИНА Е ЛЮБОВ!!! Най-тъжната,Болезнена...но ИСТИНСКА!!!
    "И страдайки,аз пак за Теб се молея...
    Дано наистина да си Щастлив!!!"


  • "Обичам го без да го имам.

    Обичам го затуй, че диша,

    затуй, че утре ще го срещна

    и нов стих тогава ще напиша."
    ....................................................
    Разкошен, талантливо сътворен стих, посветен на вълшебството на любовта! БРАВО! Поздрави и за влюбената лирическа и за прекрасната
    Поетеса! БЪДИ ЩАСТЛИВА!




Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...