Като метличина в полето,
очите ти ме зашеметяват,
преследват ме и ме обричат.
Толкова лазурно сини,
очите ти ме обожават...
Следват всички мои стъпки,
груби погледи и думи
и ги запечатват.
Моля те, освободи ме
от ненужната вина
на бледите следи в далечината!
Старите копнежи ме отнасят пак
на твоите очи във синевата...
© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados