19 jun 2019, 16:56

Неизживени спомени, несънувани блянове – 1

Poesía » Verso libre

1.7K 5 6

Като метличина в полето,

очите ти ме зашеметяват,

преследват ме и ме обричат.

Толкова лазурно сини,

очите ти ме обожават...

Следват всички мои стъпки,

груби погледи и думи

и ги запечатват.

Моля те, освободи ме

от ненужната вина

на бледите следи в далечината!

Старите копнежи ме отнасят пак

на твоите очи във синевата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava (Валентина Йотова)

синьо

2019-06-20T10:25:03+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря за милите коментари, Мери, Дани, Стойчо, Neranimo! Всяка ваша дума ме радва! Миналата година приятелка ми изпрати 6 импресии, за да си кажа мнението. Тя участва на едно биенале в Испания за морето. Аз се оставих на течението и се родиха тези откраднати, чужди блянове.

2019-06-20T10:19:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Красива копнеж за един любовен пейзаж!

2019-06-19T19:25:38+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Харесах! Поздрави!
Моля те, освободи ме
от ненужната вина
на бледите следи в далечината!

2019-06-19T19:20:46+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Краси! Тези стихове са вдъхновени от поредица картини и въздействието е непълно. Тези фрагменти докосват, но са лишени от цветовъртежа на импресиите.

2019-06-19T18:01:35+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0