RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1513
19 июн. 2019 г., 16:56

Неизживени спомени, несънувани блянове – 1 

  Поэзия » Свободный стих
1275 5 6

Като метличина в полето,

очите ти ме зашеметяват,

преследват ме и ме обричат.

Толкова лазурно сини,

очите ти ме обожават...

Следват всички мои стъпки,

груби погледи и думи

и ги запечатват.

Моля те, освободи ме

от ненужната вина

на бледите следи в далечината!

Старите копнежи ме отнасят пак

на твоите очи във синевата...

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • синьо
  • Благодаря за милите коментари, Мери, Дани, Стойчо, Neranimo! Всяка ваша дума ме радва! Миналата година приятелка ми изпрати 6 импресии, за да си кажа мнението. Тя участва на едно биенале в Испания за морето. Аз се оставих на течението и се родиха тези откраднати, чужди блянове.
  • Красива копнеж за един любовен пейзаж!
  • Харесах! Поздрави!
    Моля те, освободи ме
    от ненужната вина
    на бледите следи в далечината!
  • Благодаря, Краси! Тези стихове са вдъхновени от поредица картини и въздействието е непълно. Тези фрагменти докосват, но са лишени от цветовъртежа на импресиите.
  • Минорно, хубаво!
Предложения
: ??:??