Неизживени спомени, несънувани блянове – 1

Поезия » Свободен стих

1.7K 5 6

Като метличина в полето,

очите ти ме зашеметяват,

преследват ме и ме обричат.

Толкова лазурно сини,

очите ти ме обожават...

Следват всички мои стъпки,

груби погледи и думи

и ги запечатват.

Моля те, освободи ме

от ненужната вина

на бледите следи в далечината!

Старите копнежи ме отнасят пак

на твоите очи във синевата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava (Валентина Йотова)

синьо

2019-06-20T10:25:03+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря за милите коментари, Мери, Дани, Стойчо, Neranimo! Всяка ваша дума ме радва! Миналата година приятелка ми изпрати 6 импресии, за да си кажа мнението. Тя участва на едно биенале в Испания за морето. Аз се оставих на течението и се родиха тези откраднати, чужди блянове.

2019-06-20T10:19:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Красива копнеж за един любовен пейзаж!

2019-06-19T19:25:38+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Харесах! Поздрави!
Моля те, освободи ме
от ненужната вина
на бледите следи в далечината!

2019-06-19T19:20:46+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Краси! Тези стихове са вдъхновени от поредица картини и въздействието е непълно. Тези фрагменти докосват, но са лишени от цветовъртежа на импресиите.

2019-06-19T18:01:35+03:00