8 ago 2009, 20:19

Неизживяна любов

2.6K 0 0

Дали отново ще те видя, дори не се бях замислила.

Сънувам те. Насън целуваш ме,

а аз дори не съм те докосвала.

Ти не си измислен, но си част от приказка

и кога ще дойде щастливият край, не съм се замисляла.

Човек е голям, колкото са големи мечтите му,

но е малък, колкото е малка усмивката му.

Върни се и ме погледни

с онзи поглед, с онази усмивка.

Припомни ми, че ти си момчето,

което всеки ден любов ми подаряваше

и което моята прегръдка заслужаваше!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...