8.08.2009 г., 20:19

Неизживяна любов

2.6K 0 0

Дали отново ще те видя, дори не се бях замислила.

Сънувам те. Насън целуваш ме,

а аз дори не съм те докосвала.

Ти не си измислен, но си част от приказка

и кога ще дойде щастливият край, не съм се замисляла.

Човек е голям, колкото са големи мечтите му,

но е малък, колкото е малка усмивката му.

Върни се и ме погледни

с онзи поглед, с онази усмивка.

Припомни ми, че ти си момчето,

което всеки ден любов ми подаряваше

и което моята прегръдка заслужаваше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...