8.08.2009 г., 20:19

Неизживяна любов

2.6K 0 0

Дали отново ще те видя, дори не се бях замислила.

Сънувам те. Насън целуваш ме,

а аз дори не съм те докосвала.

Ти не си измислен, но си част от приказка

и кога ще дойде щастливият край, не съм се замисляла.

Човек е голям, колкото са големи мечтите му,

но е малък, колкото е малка усмивката му.

Върни се и ме погледни

с онзи поглед, с онази усмивка.

Припомни ми, че ти си момчето,

което всеки ден любов ми подаряваше

и което моята прегръдка заслужаваше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...