Aug 8, 2009, 8:19 PM

Неизживяна любов 

  Poetry » Love
2306 0 0

Дали отново ще те видя, дори не се бях замислила.

Сънувам те. Насън целуваш ме,

а аз дори не съм те докосвала.

Ти не си измислен, но си част от приказка

и кога ще дойде щастливият край, не съм се замисляла.

Човек е голям, колкото са големи мечтите му,

но е малък, колкото е малка усмивката му.

Върни се и ме погледни

с онзи поглед, с онази усмивка.

Припомни ми, че ти си момчето,

което всеки ден любов ми подаряваше

и което моята прегръдка заслужаваше!

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??