Дали отново ще те видя, дори не се бях замислила.
Сънувам те. Насън целуваш ме,
а аз дори не съм те докосвала.
Ти не си измислен, но си част от приказка
и кога ще дойде щастливият край, не съм се замисляла.
Човек е голям, колкото са големи мечтите му,
но е малък, колкото е малка усмивката му.
Върни се и ме погледни
с онзи поглед, с онази усмивка.
Припомни ми, че ти си момчето,
което всеки ден любов ми подаряваше
и което моята прегръдка заслужаваше!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.