10 sept 2014, 15:19

Неизкупеният грях

  Poesía » Otra
461 0 8

                                               Неизкупеният грях

 

 

                                  Всичко е съдба и е планирано

                                  преди да се родя на този свят.

                                  Във времето е всичко закодирано

                                  и носи ме в посока то назад...

 

                                  Къде отивам? До къде ще стигна?

                                  Началото стремглаво търся аз.

                                  Насън и яве тичам без да мигна

                                  през пояси горещи и през мраз...

 

                                  Какво е туй, което ме привлича?

                                  И някой ме понесе на крила.

                                  Преди да мога да възкликна, вече

                                  в Едемската градина бях дошла.

 

                                 Не беше сън, а Свято откровение -

                                 Адам и Ева гузни пред Отца.

                                 Понесох с мене странното Видение

                                 със техните разплакани лица.

 

                                 Аз знам, че всеки плаща за греха си.

                                 И колко ли голям е моят грях!

                                 От Ева и Адам до днес се носи...

                                 Затуй да го изкупя не успях.

                                

 

                                

 

                                

                               

                                

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "От Ева и Адам до днес се носи...
    Затуй да го изкупя не успях."
    Първородният грях! Началото но общностната карма! Все още не знам, може би и никога няма да узная, как се откупва. А дали точно в него не е тръпката и Смисълът на живота. Много сериозен филисофски проблем
    поставя творбата Ви! Човекът!Вечно ли живее със съзнанието за грях?
    А спасението?!
  • Много хубаво стихо,Стойна!Харесах и го оценявам по достойнство!
    Привет от мен и хубав ден!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Ние искаме всичко да знаем, но само Един е този, който го знае и всичко зависи от Него.
    Поздрав за тебе,Дочка!
  • Написано е някъде-на челото
    или пък на дланта. Кой знае?
    Съдбата винаги стои зад смелите,
    които не престават да мечтаят...
  • Благодаря ти, Таня!Близките по дух интуицията ги свързва.
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...