10.09.2014 г., 15:19

Неизкупеният грях

463 0 8

                                               Неизкупеният грях

 

 

                                  Всичко е съдба и е планирано

                                  преди да се родя на този свят.

                                  Във времето е всичко закодирано

                                  и носи ме в посока то назад...

 

                                  Къде отивам? До къде ще стигна?

                                  Началото стремглаво търся аз.

                                  Насън и яве тичам без да мигна

                                  през пояси горещи и през мраз...

 

                                  Какво е туй, което ме привлича?

                                  И някой ме понесе на крила.

                                  Преди да мога да възкликна, вече

                                  в Едемската градина бях дошла.

 

                                 Не беше сън, а Свято откровение -

                                 Адам и Ева гузни пред Отца.

                                 Понесох с мене странното Видение

                                 със техните разплакани лица.

 

                                 Аз знам, че всеки плаща за греха си.

                                 И колко ли голям е моят грях!

                                 От Ева и Адам до днес се носи...

                                 Затуй да го изкупя не успях.

                                

 

                                

 

                                

                               

                                

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "От Ева и Адам до днес се носи...
    Затуй да го изкупя не успях."
    Първородният грях! Началото но общностната карма! Все още не знам, може би и никога няма да узная, как се откупва. А дали точно в него не е тръпката и Смисълът на живота. Много сериозен филисофски проблем
    поставя творбата Ви! Човекът!Вечно ли живее със съзнанието за грях?
    А спасението?!
  • Много хубаво стихо,Стойна!Харесах и го оценявам по достойнство!
    Привет от мен и хубав ден!!!
  • Благодаря за вниманието!
    Ние искаме всичко да знаем, но само Един е този, който го знае и всичко зависи от Него.
    Поздрав за тебе,Дочка!
  • Написано е някъде-на челото
    или пък на дланта. Кой знае?
    Съдбата винаги стои зад смелите,
    които не престават да мечтаят...
  • Благодаря ти, Таня!Близките по дух интуицията ги свързва.
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...