13 ago 2019, 19:57

Неизплакана 

  Poesía » De amor
1237 4 7

Криеш ме от себе си дори -

сърцето ти мълчи, но ме желае,

душата ти за моята тъжи,

а тялото изгаря да ме вае.

 

Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,

издишваш ме болящо в самотата,

изчакваш смело сам пореден връх

и криеш във окото си сълзата.

 

Оставам неизплакана - нали?

Застинала съм в ледена реалност,

а истината в мислите крещи-

животът ни един без друг - формалност!

© Неземна Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1719 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??