Криеш ме от себе си дори -
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх,
издишваш ме болящо в самотата,
изчакваш смело сам пореден връх
и криеш във окото си сълзата.
Оставам неизплакана - нали?
Застинала съм в ледена реалност,
а истината в мислите крещи-
животът ни един без друг - формалност!
© Неземна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
