Неизлетял

Poesía

571 0 2

НЕИЗЛЕТЯЛ

Ятото на път ме вика.

да тръгна към южни страни.

С летящо острие на пика -

лястовица в полет ме рани.

Оставам тук със сивите врабчета -

ще се боричкаме за късче хляб.

По жици ще трептим като звънчета.

Ще живеем в дом от залез сляп.

Крилете ми крайпътни камъни.

Не дочаках ятото от юг.

Между живите сега няма ме!

Пролетта ще дойде.

Светът ще бъде друг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ивана59 (Иванка Гичева)

"Ще живеем в дом от залез сляп."

2008-11-09T11:11:28+02:00
Ledena_Kukla (Тя)

Да, друг ще бъде!
Поздрав!

2008-11-07T20:49:51+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0