НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани.
Оставам тук със сивите врабчета -
ще се боричкаме за късче хляб.
По жици ще трептим като звънчета.
Ще живеем в дом от залез сляп.
Крилете ми крайпътни камъни.
Не дочаках ятото от юг.
Между живите сега няма ме!
Пролетта ще дойде.
Светът ще бъде друг...
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
