НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани.
Оставам тук със сивите врабчета -
ще се боричкаме за късче хляб.
По жици ще трептим като звънчета.
Ще живеем в дом от залез сляп.
Крилете ми крайпътни камъни.
Не дочаках ятото от юг.
Между живите сега няма ме!
Пролетта ще дойде.
Светът ще бъде друг...
© Мимо Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
