Неизменно
Ще сторя грях и ще смутя съня ти,
ще вляза без да чукам и да питам,
ще те докосвам и ще те целувам -
ръцете, устните, косите ти...
Ще искаш пак отново да ме любиш -
дъха си слели и очи в очи,
в прегръдките си пак ще се изгубим
и сякаш, че по нищо не личи
как някъде във чуждите животи
сме скитали година след година,
на дясната ръка халка че носиш
или че мойта хубост попремина...
Така ще е, повярвай ми... и всичко
си идва пак на старите места,
защото аз не спрях да те обичам
през всички дълги зими и лета.
Р.Ч.2010, Лондон
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Чакърова Todos los derechos reservados
