muzika70 (Росица Чакърова) muzika70 (Росица Чакърова)
2 59
Dec 8, 2013, 10:55 AM

Неизменно

  Poetry » Love
719 0 1

Ще сторя грях и ще смутя съня ти,

ще вляза без да чукам и да питам,

ще те докосвам и ще те целувам -

 ръцете, устните, косите ти...

Ще искаш пак отново да ме любиш -

дъха си слели и очи в очи,

в прегръдките си пак ще се изгубим

и сякаш, че по нищо не личи

как някъде във чуждите животи

сме скитали година след година,

на дясната ръка халка че носиш

или че мойта хубост попремина...

Така ще е, повярвай ми... и всичко

си идва пак на старите места,

защото аз не спрях да те обичам

през всички дълги зими и лета.

 

Р.Ч.2010, Лондон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0