muzika70 (Росица Чакърова) muzika70 (Росица Чакърова)
2 59
Dec 8, 2013, 10:55 AM

Неизменно

  Poetry » Love
720 0 1

Ще сторя грях и ще смутя съня ти,

ще вляза без да чукам и да питам,

ще те докосвам и ще те целувам -

 ръцете, устните, косите ти...

Ще искаш пак отново да ме любиш -

дъха си слели и очи в очи,

в прегръдките си пак ще се изгубим

и сякаш, че по нищо не личи

как някъде във чуждите животи

сме скитали година след година,

на дясната ръка халка че носиш

или че мойта хубост попремина...

Така ще е, повярвай ми... и всичко

си идва пак на старите места,

защото аз не спрях да те обичам

през всички дълги зими и лета.

 

Р.Ч.2010, Лондон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0