8 дек. 2013 г., 10:55

Неизменно

716 0 1

Ще сторя грях и ще смутя съня ти,

ще вляза без да чукам и да питам,

ще те докосвам и ще те целувам -

 ръцете, устните, косите ти...

Ще искаш пак отново да ме любиш -

дъха си слели и очи в очи,

в прегръдките си пак ще се изгубим

и сякаш, че по нищо не личи

как някъде във чуждите животи

сме скитали година след година,

на дясната ръка халка че носиш

или че мойта хубост попремина...

Така ще е, повярвай ми... и всичко

си идва пак на старите места,

защото аз не спрях да те обичам

през всички дълги зими и лета.

 

Р.Ч.2010, Лондон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...