Бутилка неотворена, тишина в сумрака,

истината изровена, часовника тик-така.
Всичко вече казах, като стар клюкар,

зная ти не вярваш в този номер стар

.
Истината казваш ли

когато тя ще те рани?
Да бъдем честни можем ли,

със риск, че от това ще заболи?

Зная аз,че истината криеш и добре се справяш,

тук-таме изтриеш, тук-таме добавяш...
По тежко е да разбера, че бил съм лъган с нежни думи.
Аз грешка мога да простя, но лъжата ще е помежду ни.
Бутилката отворена на масата стои

и любов забравена – край нея аз и ти...