Неизпита истина
Бутилка неотворена, тишина в сумрака,
истината изровена, часовника тик-така.
Всичко вече казах, като стар клюкар,
зная ти не вярваш в този номер стар
.
Истината казваш ли
когато тя ще те рани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това ще заболи?
Зная аз,че истината криеш и добре се справяш,
тук-таме изтриеш, тук-таме добавяш...
По тежко е да разбера, че бил съм лъган с нежни думи.
Аз грешка мога да простя, но лъжата ще е помежду ни.
Бутилката отворена на масата стои
и любов забравена – край нея аз и ти...
© Nina Nikolova All rights reserved.
