Под цъфналата синя слива
душа показва цветен спомен,
пораснал с детските мечти.
И нежно в сянката разказва
летяща приказка красива
за милите ми дни.
А розовата пепел се отронва,
погалва кротко
сбръчканите ми ръце
и тихичко пред мен разкрива
като на лента русичко дете...
И в мен се ражда свято чувство,
заплита клони от любов
в косите ми. Какво изкуство
е детският ми послеслов.
© Нана Todos los derechos reservados