Nemesis.
21 el resultado
Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.
Защо не мръдваш, синя обич малка, ...
  821 
Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
  1820 
Приказки рисуват своите герои,
римуват ги със стихове във мен,
оставят думичките си - порои,
струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света. ...
  744 
Като прашинково гнездо,
подправено с митична красота,
като извънземни корали,
като римувано писмо,
като детинска чистота, ...
  822 
Червената нишка се разлисти,
когато неочаквано дойде при мен,
до безобразие нахален. Що ще искаш? -
попитах те с дъх притаен..
- Ще ме послушаш малко - каза ти. ...
  792 
Едно пиано пее в мрака
с една цигулка плачеща.
А пъстрострунната китара
приглася им, очакваща
съдбата си със примирение. ...
  682 
Здравей, мое светещо минало,
здравей, мое паметно детство!
Ти дойде от великите спомени
да ме сетиш за мое наследство,
на което глава бе играта. ...
  729 
Тъй цветен е и ярък, и лъчист,
тъй нежно гален е от Слънцето самотно,
изпращащо го в родната му вис
към сребърните дебри на Луната.
Облечен е във огън, в пламъци, ...
  830 
Защото аз не искам да греша.
Не искам да пристъпвам громко.
Не искам кървава душа,
оставила безжизнени отломки.
Защото искам да живея ...
  711 
Цигарен пушек
полита нежно
към небосклона.
Живи картини
заплита важно ...
  1126 
Под цъфналата синя слива
душа показва цветен спомен,
пораснал с детските мечти.
И нежно в сянката разказва
летяща приказка красива ...
  803 
Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.
Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали, ...
  1822 
Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?
Добър вечер. Помниш ли звездите, ...
  819 
Пробуждам се от сънното дихание,
което ме обричаше на вечните копнежи,
размивам се, тъгата обладава ме.
Очи отварям и се оплитам в мрежа,
създадена от паяка на самотата, ...
  860 
Чуваш ли гласа на върбата?
Тя плаче от хорското зло
и вика, и се моли, горката,
и стене за малко любов.
Виждаш ли сълзата ù чиста ...
  765 
На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал, ...
  1024 
Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.
Нима бе грешка да те пусна? ...
  1234 
Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни, ...
  1191 
Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие. Скръб. Самота.
Невежество. Хора - деца без усмивки.
Река от измама. Стопена душа.
Разбити сърца. Разруха. Надежда. ...
  851 
Нощта покри ме с черното си було
и с нежен полъх бавно ме погали.
Мълчание и тъга заплетоха тъмно ветрило,
разтворило призръчни, крехки воали.
Звездите, сякаш светещи феи, ...
  841 
"Живот" - така ли да го нарека?
- Мечти заринати, сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.
Сърце, съсипано от скръб, ...
  1263 
Propuestas
: ??:??