Бях на девет. Светът бе свиреп.
А домът ми не беше уютен.
И не вярвах, че има и "след".
И не помнех че има и друго,
по-различно от тези стени,
дето нощем ми пречат да дишам.
И мечтаех за майка с гърди,
пълни с обич и нищо излишно.
И мечтаех за майка с сърце,
твърде тясно за всяка жестокост.
Фантазирах за синьо небе
със всевиждащ и чуващ ме Господ. ...