Неизпратено
Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън
и как нощта усърдно дебелее.
Защо Луната спи прозрачен сън,
а облаците гушат се до нея.
Дали да ти напиша за това,
че стискам в шепа мидички и пясък,
че на морето синята душа
открадна гларус с тъжения си крясък.
И там, на онзи наш, прекрасен бряг
оставих ти букетче от рапани.
Дали да ти напиша още как
мечтая за ръката да ме хванеш.
Къде да ти изпратя писъмце,
когато ти си тръгна ненадейно?
Звездичка си в голямото небе...
Дано да ти е лятно и ти грее.
© Деа Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Мари!
-
Поезията лекува и запълва липсите, притъпява болката... Пиши и ни радвай с творенията си, Деска!💖 Силна творческа година да имаш, мила!👍
-
Силви, Вили, Тони, благодаря ви, мили момичета!
-
Здравей, слънчево момиче! Пак си скътала лято в шепичка и ни го поднасяш да ни топли. Чакаме те всички!
-
Много е хубаво, Деа! Поздрави и за много години.
-
Красиви, съкровени думи, Деа.
-
Благодаря ви, приятели, за топлите думи!
-
Любовта е добронамерено състояние,когато я споделяме;и още повече, щом стъпките и водят към звездите...
-
Деа, писмото ти е вече при звездата, а от кестена ще поникне дърво и морето ще дописва с вълните си твоето писмо.
-
Хубав стих тъжен но хубав!
-
Тъжно, но хубаво! Усеща се обич,но и болката…
-
Липсваше ми слънчевата ти поезия, Деа!
Но тук усещам голяма тъга и болка! -
Благодаря ви от сърце, приятели!
Пожелавам на всички здрава и красива 2024 година! -
Усетих болка тук.
Стихът докосва и разчувства.
И се сетих за едната си сестричка, и тя е горе. -
Почувствах, Деа! 💖
-
Много мило и красиво стихче, Деа. Затъжих се, къде се губиш. За много години!
-
Цветно, изпълнено със светлина и есен.
-
Липсваш, Дейка! Но и на теб някой ти липсва... Прегръщам те! 💖
-
Липсваш, Деа! 😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
