Неизпратено
Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън
и как нощта усърдно дебелее.
Защо Луната спи прозрачен сън,
а облаците гушат се до нея.
Дали да ти напиша за това,
че стискам в шепа мидички и пясък,
че на морето синята душа
открадна гларус с тъжения си крясък.
И там, на онзи наш, прекрасен бряг
оставих ти букетче от рапани.
Дали да ти напиша още как
мечтая за ръката да ме хванеш.
Къде да ти изпратя писъмце,
когато ти си тръгна ненадейно?
Звездичка си в голямото небе...
Дано да ти е лятно и ти грее.
© Деа All rights reserved.
