11 jun 2006, 23:34

Неизпратено писмо 2

  Poesía
1.1K 0 7
  Сякаш вчера беше,
когато ръцете сплетохме за пръв път...
Сякаш вчера беше,
когато сърцата сляхме
и заедно поехме по съдбовния път...
Броени дни остават до нашата раздяла,
а ти си все тъй далечен и студен.
Прегърниме силно! Кажи ми колко много ме обичаш!
Света в краката ми свали!
Нека до край да се отдадем на мига - да почувстваме неподправена и чиста наслада!...
  Умирам от любов... Погали със нежност страдащата ми душа!...
  ОБИЧАМ ТЕ!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....