11 июн. 2006 г., 23:34

Неизпратено писмо 2

1.1K 0 7
  Сякаш вчера беше,
когато ръцете сплетохме за пръв път...
Сякаш вчера беше,
когато сърцата сляхме
и заедно поехме по съдбовния път...
Броени дни остават до нашата раздяла,
а ти си все тъй далечен и студен.
Прегърниме силно! Кажи ми колко много ме обичаш!
Света в краката ми свали!
Нека до край да се отдадем на мига - да почувстваме неподправена и чиста наслада!...
  Умирам от любов... Погали със нежност страдащата ми душа!...
  ОБИЧАМ ТЕ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...