{YcMuBkA} (Усмивка) {YcMuBkA} (Усмивка)
101
11 июн. 2006 г., 23:34

Неизпратено писмо 2

1.1K 0 7
  Сякаш вчера беше,
когато ръцете сплетохме за пръв път...
Сякаш вчера беше,
когато сърцата сляхме
и заедно поехме по съдбовния път...
Броени дни остават до нашата раздяла,
а ти си все тъй далечен и студен.
Прегърниме силно! Кажи ми колко много ме обичаш!
Света в краката ми свали!
Нека до край да се отдадем на мига - да почувстваме неподправена и чиста наслада!...
  Умирам от любов... Погали със нежност страдащата ми душа!...
  ОБИЧАМ ТЕ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0