Неизпратено писмо
Не изпратено писмо
от чужбина
Казваше, че виното горчи,
без мен и залъкът засяда,
в очите ти изплуват и сълзи
вечер късно щом си лягаш.
И казваше, че много искаш
у дома със теб да се завърна,
душата ми се умори от стискане
в копнеж дома си да прегърне.
Своето и болките си казват,
треперят уморените ръце,
забавени рефлекси ме наказват,
задъхва се самотното сърце.
След труден и убийствен ден
споделя тъжно с листа бял
чувствата потънали във мен,
които ти едва ли си живял.
Но няма да те натъжавам вече,
съня ти да руша нощес,
кой с каквото е обречен,
безспорно ще си понесе.
А ти щастлив да си и здрав
от все сърце ти го желая,
а мен ме забрави, и без това
ще се завърна ли - не зная.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
