Sep 21, 2013, 5:22 PM  

Неизпратено писмо

  Poetry » Other
598 1 3

 

Не изпратено писмо

    от чужбина

 

 

Казваше, че виното горчи,

без мен и залъкът засяда,

в очите ти изплуват и сълзи

вечер късно щом си лягаш.

 

И казваше, че много искаш

у дома със теб да се завърна,

душата ми се умори от стискане

в копнеж дома си да прегърне.

 

Своето и болките си казват,

треперят уморените ръце,

забавени рефлекси ме наказват,

задъхва се самотното сърце.

 

След труден и убийствен ден

споделя тъжно с листа бял

чувствата потънали  във мен,

които ти едва ли си живял.

 

Но няма да те натъжавам вече,

съня ти да руша нощес,

кой с каквото е обречен,

безспорно ще си понесе.

 

А ти щастлив да си и здрав

от все сърце ти го желая,

а мен ме забрави, и без това

ще се завърна ли - не зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...