Неизречени

Poesía » Otra

774 0 9

Неизречени

Усещаме в мълчание измамно,

покоя войнствен помежду ни

и ярко, като искрици само,

невидимо витаят думи...

Така увисват в тишината,

че още неизречени болят...

Не ги прикрива даже тъмнината...

Дори помислени и вече ни делят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisidara (Сиси)

Алина,Мина,благодаря ви!

2011-10-23T14:09:31+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Тъга,тъга!Помислени и вече ни делят!Много чувствителна душа си !Четеш мислите !Поздрав!

2011-10-23T10:39:17+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Силата на мисълта в крещящо мълчание.
Хубав стих,Сиси!

2011-10-23T09:05:20+03:00
sisidara (Сиси)

Радка
Елена
Ласка
Ваня
Гени
Благодаря ви!

2011-10-22T19:31:08+03:00
Geni-Liso (Гени)

Познато! И много точно пресъздадено!
Поздрав от сърце!

2011-10-22T12:48:15+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0