22.10.2011 г., 10:13

Неизречени

766 0 9

 

 

 

                  Неизречени

 

Усещаме в мълчание измамно,

покоя войнствен помежду ни

и ярко, като искрици само,

невидимо витаят думи...

Така увисват в тишината,

че още неизречени болят...

Не ги прикрива даже тъмнината...

Дори помислени и вече ни делят!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Алина,Мина,благодаря ви!
  • Тъга,тъга!Помислени и вече ни делят!Много чувствителна душа си !Четеш мислите !Поздрав!
  • Силата на мисълта в крещящо мълчание.
    Хубав стих,Сиси!
  • Радка
    Елена
    Ласка
    Ваня
    Гени
    Благодаря ви!
  • Познато! И много точно пресъздадено!
    Поздрав от сърце!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...