Кристални късчета небе почукаха по твойта стряха. Поиска вятър да ги спре по-силни те от него бяха… Побягнаха на юг уплашените птици улуците крещяха със чинелен джаз, а вън да им отвориш в суматохата от звуци очакваха те думи неизречени на глас. Те чакаха, натискайки звънеца настойчиво, и страдаха, и плакаха, и може би разбраха, засмяха се тъй сякаш нищо не е било и с птиците подсвирквайки си отлетяха.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления,Дайк!