НЕИЗВЕСТНОСТ

Ти тръгна и не се обърна,остави ме ранена и сама!

Душата ме с тъга обгърна, и болката е моята съдба!

Опитах се да те забравя! Опитах... не можах!

Очите ми са тъжни! Нима без тебе ослепях!?!

Не виждам нещо и не чувствам нищо...

Усещам само празнота!!!

Която злобно все ме води към някой ъгъл на дома.

И питам се какво се случи!?!

Какво прогони любовта???

Нима ти няма да ми кажеш?

Мълчиш? Мълчиш и до кога!?!

Аз може би не ще науча ти истина ли си или лъжа!

Ти лудост ли си?... Не!!!

Копнеж!... Желание!... Мечта!

И свита в ъгъла на топка, аз търся повод за това,

което би ме наранило, за да забравя теб сега!

Но не намирам нищо... Нищо няма!

Само обич и мечта!

Само рани, които ще обичам... раните от любовта!

И ще търся, и ще чакам! Ще копнея, ще зова!

Защото много те обичам! Защото ти си любовта!

Защо сърцето те намери? Щом ти не трябва да си с мен!

Защо душата ме копнее? Щом ти не си за мен!

Когато силно се обича, нима това е грях!?!

Когато искаш думи да изричаш, душата свиваш ти от страх!

Разминахме се някъде по пътя...

А може би пътеката обърках аз!?!

Тя беше хубава и топла, сега е пълна с бурени и студ!

Аз искам слънцето отново пътеката да озари!

И всеки бурен в цвете да превърне... Да сгрее нашите души!

Аз вярвам, ще се случи все някога, нали?

Това желание огромно не може да се изпари!

Кажи какво е нужно? Аз мога всичко да ти дам!

Но да си тръгна... Не... Не мога!

Не мога аз да те предам...

В любовта са нужни двама! Ти къде си - не разбрах!?!

Може би си бил измама - роден за мен... но не сега!

Мираж, илюзия голяма... Не вярвам, че това си ти!

Боли, когато теб те няма! Аз свикнах вече... забрави!

Любов и нежност ти ми даде.

Намерих обич, топлина.

Те бяха малко... шепа само! Как исках тях да съхраня!

Понякога и малко само, душата може да плени!

Понякога и малкото е много... Аз исках малко само!

Ти прости...

Любов насила няма! Ти тръгна... Аз приех!

А колко много мога да обичам това момче... скрито в теб!!!