НЕИЗВЕСТНОСТ
Ти тръгна и не се обърна,остави ме ранена и сама!
Душата ме с тъга обгърна, и болката е моята съдба!
Опитах се да те забравя! Опитах... не можах!
Очите ми са тъжни! Нима без тебе ослепях!?!
Не виждам нещо и не чувствам нищо...
Усещам само празнота!!!
Която злобно все ме води към някой ъгъл на дома.
И питам се какво се случи!?!
Какво прогони любовта???
Нима ти няма да ми кажеш?
Мълчиш? Мълчиш и до кога!?!
Аз може би не ще науча ти истина ли си или лъжа!
Ти лудост ли си?... Не!!!
Копнеж!... Желание!... Мечта!
И свита в ъгъла на топка, аз търся повод за това,
което би ме наранило, за да забравя теб сега!
Но не намирам нищо... Нищо няма!
Само обич и мечта!
Само рани, които ще обичам... раните от любовта!
И ще търся, и ще чакам! Ще копнея, ще зова!
Защото много те обичам! Защото ти си любовта!
Защо сърцето те намери? Щом ти не трябва да си с мен!
Защо душата ме копнее? Щом ти не си за мен!
Когато силно се обича, нима това е грях!?!
Когато искаш думи да изричаш, душата свиваш ти от страх!
Разминахме се някъде по пътя...
А може би пътеката обърках аз!?!
Тя беше хубава и топла, сега е пълна с бурени и студ!
Аз искам слънцето отново пътеката да озари!
И всеки бурен в цвете да превърне... Да сгрее нашите души!
Аз вярвам, ще се случи все някога, нали?
Това желание огромно не може да се изпари!
Кажи какво е нужно? Аз мога всичко да ти дам!
Но да си тръгна... Не... Не мога!
Не мога аз да те предам...
В любовта са нужни двама! Ти къде си - не разбрах!?!
Може би си бил измама - роден за мен... но не сега!
Мираж, илюзия голяма... Не вярвам, че това си ти!
Боли, когато теб те няма! Аз свикнах вече... забрави!
Любов и нежност ти ми даде.
Намерих обич, топлина.
Те бяха малко... шепа само! Как исках тях да съхраня!
Понякога и малко само, душата може да плени!
Понякога и малкото е много... Аз исках малко само!
Ти прости...
Любов насила няма! Ти тръгна... Аз приех!
А колко много мога да обичам това момче... скрито в теб!!!
© Мариана Всички права запазени