НЕИЗВЕСТНОСТ
Ти тръгна и не се обърна,остави ме ранена и сама!
Душата ме с тъга обгърна, и болката е моята съдба!
Опитах се да те забравя! Опитах... не можах!
Очите ми са тъжни! Нима без тебе ослепях!?!
Не виждам нещо и не чувствам нищо...
Усещам само празнота!!!
Която злобно все ме води към някой ъгъл на дома.
И питам се какво се случи!?!
Какво прогони любовта???
Нима ти няма да ми кажеш?
Мълчиш? Мълчиш и до кога!?! ...