27 ene 2011, 8:11

Неизвървяната твоя пътека 

  Poesía » De amor
881 0 11

Запомни ме такава –

знам, че е трудно.

Малко плаха, себична -

все по вятъра тичам,

а като се уморя,

пак на твоите устни се спирам.

Запомни ме с любов,

не с омраза -

в сърцето си, мъжкото -

като спазъм.

И трепет -

различна...

Няма място за думи.

Запомни ме – наивна и луда -

твоята цветна заблуда съм.

Запомни ме такава –

очите ми все да са тъжни,

защото

сляпа бях за голата истина,

и до болка - различна и искрена -

непривично за тебе,

но такава когато ме срещна...

После нещо в мен преобърна

наопаки,

за да можеш сега

да ме хвърлиш

в огъня, който сам

запали в сърцето.

Днес почти не гори.

Разрови го –

да лумне...

Има надежда.

Има въглени

в пепелта, която

искаш в очите да пръснеш.

...

Запомни ме такава.

Хайде, кажи ми го...

Но си тръгна –

казваш, че ти е писнало?!

И на мен -

с пълни шепи греба

горделиво мълчание

и неслучване,

необичане и

непремереност.

Крещи тишината

след теб, вика те...

Чу ли я?!

Запомни ме такава –

до болка - измамна –

тази, която може би срещна,

когато...

Когато нежно ми шепнеше името.

Когато... тихо ми каза: Обичам те!

Различно е да ме помниш -

обичаща,

защото сега

сън съм

в твоите нощи.

И неизвървяна

твоя пътека.

Докато се... събудиш.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??