Неизвървяната твоя пътека
Запомни ме такава –
знам, че е трудно.
Малко плаха, себична -
все по вятъра тичам,
а като се уморя,
пак на твоите устни се спирам.
Запомни ме с любов,
не с омраза -
в сърцето си, мъжкото -
като спазъм.
И трепет -
различна...
Няма място за думи.
Запомни ме – наивна и луда -
твоята цветна заблуда съм.
Запомни ме такава –
очите ми все да са тъжни,
защото
сляпа бях за голата истина,
и до болка - различна и искрена -
непривично за тебе,
но такава когато ме срещна...
После нещо в мен преобърна
наопаки,
за да можеш сега
да ме хвърлиш
в огъня, който сам
запали в сърцето.
Днес почти не гори.
Разрови го –
да лумне...
Има надежда.
Има въглени
в пепелта, която
искаш в очите да пръснеш.
...
Запомни ме такава.
Хайде, кажи ми го...
Но си тръгна –
казваш, че ти е писнало?!
И на мен -
с пълни шепи греба
горделиво мълчание
и неслучване,
необичане и
непремереност.
Крещи тишината
след теб, вика те...
Чу ли я?!
Запомни ме такава –
до болка - измамна –
тази, която може би срещна,
когато...
Когато нежно ми шепнеше името.
Когато... тихо ми каза: Обичам те!
Различно е да ме помниш -
обичаща,
защото сега
сън съм
в твоите нощи.
И неизвървяна
твоя пътека.
Докато се... събудиш.
© Нели All rights reserved.
