manolov (Манол Манолов) manolov (Манол Манолов)
1 36
28 feb 2010, 11:55

Нежелана есен

1.1K 0 2

                                     НЕЖЕЛАНА ЕСЕН

 

 

                         Защо ли падащи листа

                                    прошумоляват във нощта,

                          а ти се вслушваш в Есента,

                                     мечтаещи приятелю…

 

                            Примигва зорката Съдба

                                      и мами към почивка тя -

                            навярно идва Есента,

                                    невярващи приятелю…

 

                             Със злато е покрила тя

                                      дърветата, безброй поля,

                             ала главата посребря,

                                         невиждащи приятелю...

 

                              Защо пристига Есента -

                                       след нея куца Зима зла

                               и нас ще ни настигне тя,

                                          стареещи приятелю…

 

                                                                                                              01.08

                                                                                                           27.09.96

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0