28.02.2010 г., 11:55

Нежелана есен

1.1K 0 2

                                     НЕЖЕЛАНА ЕСЕН

 

 

                         Защо ли падащи листа

                                    прошумоляват във нощта,

                          а ти се вслушваш в Есента,

                                     мечтаещи приятелю…

 

                            Примигва зорката Съдба

                                      и мами към почивка тя -

                            навярно идва Есента,

                                    невярващи приятелю…

 

                             Със злато е покрила тя

                                      дърветата, безброй поля,

                             ала главата посребря,

                                         невиждащи приятелю...

 

                              Защо пристига Есента -

                                       след нея куца Зима зла

                               и нас ще ни настигне тя,

                                          стареещи приятелю…

 

                                                                                                              01.08

                                                                                                           27.09.96

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...