28.02.2010 г., 11:55

Нежелана есен

1.1K 0 2

                                     НЕЖЕЛАНА ЕСЕН

 

 

                         Защо ли падащи листа

                                    прошумоляват във нощта,

                          а ти се вслушваш в Есента,

                                     мечтаещи приятелю…

 

                            Примигва зорката Съдба

                                      и мами към почивка тя -

                            навярно идва Есента,

                                    невярващи приятелю…

 

                             Със злато е покрила тя

                                      дърветата, безброй поля,

                             ала главата посребря,

                                         невиждащи приятелю...

 

                              Защо пристига Есента -

                                       след нея куца Зима зла

                               и нас ще ни настигне тя,

                                          стареещи приятелю…

 

                                                                                                              01.08

                                                                                                           27.09.96

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...