31 ago 2007, 19:26

Нежелано завръщане 

  Poesía
572 0 13
Сълзи,като ножове,
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...

Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.

Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,миличка,за коментара!
    Прегръщам те,Светле!
  • Благодаря ви на всички от все сърце!
    Прегръщам ви!!!
  • Ще изгоним тази нежелана наемателка и ще настаним вярата,надеждата,и любовта в сърцето ти!!!
    А то е голямо,убедих се в това.Ще ги събере
    Целувки,миличка!!!
  • Много хубав стих,Гале,но тъжен...
  • Това "жилище" не е подходящо
    за болката, самотата и тъгата.
    То е голямо и ритъмно любящо,
    там е за радостта и красотата.

    Много хубав текст Гали.

    Поздрав и усмивка.
  • Не позволявай да те превземе отново тъгата Галка!Жив е живота!Каква крехкост?Ти си толкова силна!Прекрасен стих,но тъжен!
  • Усмихни се, Галенце!
    Така по-лесно ще излезе болката и ще те забележи Слънцето!
    Прегръдчица и усмивка от мен!
  • Галя, радвам се на твоя възход!!! Поздрави!!!
  • Не тъжи ,а се усмихни!Поздрав и прегръдки!!!
  • Гале,не позволявай на усмивката да слиза от лицето ти!
    Прегръщам те слънце!!!
  • Тъжничка е лирическата... а наистина усмивката й отива повече!
    Усмихвай се!
    ))
  • Усмихни се, мила!
  • Недей тъгува, Гале!!!
    Поздравявам те за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??