31 авг. 2007 г., 19:26

Нежелано завръщане

Поэзия

748 0 13

Сълзи,като ножове,
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...

Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.

Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря,миличка,за коментара!
Прегръщам те,Светле!

2007-09-15T15:35:36+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви на всички от все сърце!
Прегръщам ви!!!

2007-09-01T15:23:18+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Ще изгоним тази нежелана наемателка и ще настаним вярата,надеждата,и любовта в сърцето ти!!!
А то е голямо,убедих се в това.Ще ги събере
Целувки,миличка!!!

2007-09-01T11:54:28+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Много хубав стих,Гале,но тъжен...

2007-09-01T10:44:06+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Това "жилище" не е подходящо
за болката, самотата и тъгата.
То е голямо и ритъмно любящо,
там е за радостта и красотата.

Много хубав текст Гали.

Поздрав и усмивка.

2007-09-01T07:47:36+03:00