Нежелано завръщане
Сълзи,като ножове,
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...
Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.
Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...
Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.
Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
