Aug 31, 2007, 7:26 PM

Нежелано завръщане

Poetry

749 0 13

Сълзи,като ножове,
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...

Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.

Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря,миличка,за коментара!
Прегръщам те,Светле!

2007-09-15T15:35:36+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви на всички от все сърце!
Прегръщам ви!!!

2007-09-01T15:23:18+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Ще изгоним тази нежелана наемателка и ще настаним вярата,надеждата,и любовта в сърцето ти!!!
А то е голямо,убедих се в това.Ще ги събере
Целувки,миличка!!!

2007-09-01T11:54:28+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Много хубав стих,Гале,но тъжен...

2007-09-01T10:44:06+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Това "жилище" не е подходящо
за болката, самотата и тъгата.
То е голямо и ритъмно любящо,
там е за радостта и красотата.

Много хубав текст Гали.

Поздрав и усмивка.

2007-09-01T07:47:36+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0