Нежелано завръщане
Сълзи,като ножове,
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...
Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.
Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...
надират сърцето...
Болката моли,
да бъде приютена,
а сякаш си тръгна,
от мене тя вчера...
Заблудила съм се,
като гледам Слънцето,
че дните ми,
ще бъдат светли.
А не мрачни до безсилие
или непоносимо крехки.
Болката се настани,
огледа се в сърцето ми.
Разбра,че жилището й
е непокътнато и празно-
сякаш очакваше
нейното завръщане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
