5 jul 2017, 17:55

Нежен и невинен грях

  Poesía » Otra
1.6K 3 11

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,

галеше върха на планината.

Толкова ниско прилегнал е възнак!

Рошеше листата на дървесата.

Вятърът дискретно шумолеше.

Любовна песен на върха редеше.

Облак и връх плавно танцуваха..

Да се слеят в едно силно жадуваха.

Коя бях аз? Мушица жалка,

загледана във тоз спектакъл!

Прехласната! Душица малка,

този миг дори не чакала!

И аз възторжено въздъхнах!

Сърцето си разтупкано прегърнах

и мислено си пожелах

един подобен, нежен и невинен грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успехът зависи от това, дали ви е харесало стихото, дали сте го подкрепили.... А аз просто дадох воля на една емоция, родена от видяна и асоциирана картина.
  • Много образно и нежно, Марго! Успех!
  • Не, мила. Така го почувстсвах. Така се изля.
  • Красиво пейзажно стихотворение си "нарисувала" с думи, Марги! Поздравления!
    Специален ефект ли си търсила с размяната на местата на римите в стихотворението?
    Започваш с "кръстосана", после " съседна" и после пак "кръстосана" и завършваш със "съседна".
  • Благодаря ти Роби. Заобиколени сме с такава невинна нежност, а не я забелязваме.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...