Облак раздърпан, полегнал на хълбок,
галеше върха на планината.
Толкова ниско прилегнал е възнак!
Рошеше листата на дървесата.
Вятърът дискретно шумолеше.
Любовна песен на върха редеше.
Облак и връх плавно танцуваха..
Да се слеят в едно силно жадуваха.
Коя бях аз? Мушица жалка,
загледана във тоз спектакъл!
Прехласната! Душица малка,
този миг дори не чакала! ...