Нежен и невинен грях
Облак раздърпан, полегнал на хълбок,
галеше върха на планината.
Толкова ниско прилегнал е възнак!
Рошеше листата на дървесата.
Вятърът дискретно шумолеше.
Любовна песен на върха редеше.
Облак и връх плавно танцуваха..
Да се слеят в едно силно жадуваха.
Коя бях аз? Мушица жалка,
загледана във тоз спектакъл!
Прехласната! Душица малка,
този миг дори не чакала!
И аз възторжено въздъхнах!
Сърцето си разтупкано прегърнах
и мислено си пожелах
един подобен, нежен и невинен грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
