goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463

5 июл. 2017 г., 17:55

Нежен и невинен грях

Поэзия » Другая

1.6K 3 11

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,

галеше върха на планината.

Толкова ниско прилегнал е възнак!

Рошеше листата на дървесата.

Вятърът дискретно шумолеше.

Любовна песен на върха редеше.

Облак и връх плавно танцуваха..

Да се слеят в едно силно жадуваха.

Коя бях аз? Мушица жалка,

загледана във тоз спектакъл!

Прехласната! Душица малка,

този миг дори не чакала!

И аз възторжено въздъхнах!

Сърцето си разтупкано прегърнах

и мислено си пожелах

един подобен, нежен и невинен грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Поглед към звездите - мост към любовта

16 место

goblenka (Маргарита Ангелова)

Успехът зависи от това, дали ви е харесало стихото, дали сте го подкрепили.... А аз просто дадох воля на една емоция, родена от видяна и асоциирана картина.

2017-07-07T07:25:49+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много образно и нежно, Марго! Успех!

2017-07-06T17:22:21+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не, мила. Така го почувстсвах. Така се изля.

2017-07-06T17:08:40+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Красиво пейзажно стихотворение си "нарисувала" с думи, Марги! Поздравления!
Специален ефект ли си търсила с размяната на местата на римите в стихотворението?
Започваш с "кръстосана", после " съседна" и после пак "кръстосана" и завършваш със "съседна".

2017-07-06T15:22:13+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ти Роби. Заобиколени сме с такава невинна нежност, а не я забелязваме.

2017-07-06T12:55:29+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0