10 ago 2017, 19:37

Нежна агресия

  Poesía
755 1 2

Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,

в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,

а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,

но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.

 

Навярно греша, че отново с наострени нокти

със теб разговарям от упор и искам сега,

на момента, веднага да включиш на обороти

да даваш любов, и със тялото си, и със душа.

 

Макар че съм чувала тази мъдрост, че съблазняването

било всъщност чисто стратегична игра,

те моля горещо – не ме карай да преиграваме;

нали сам ми каза, че предпочиташ духовността.

 

Е да де, обаче типично по женски те искам –

приятел, приятел, но моята женска душа

желае да има къде да се сгуши притихнала,

в ръцете на мъж, който вижда, че аз съм жена.

 

Не ми ги разправяй на мен колко здрава е връзката,

когато от мен си направо на друг континент!

Крепи ме единствено вярата неразкъсана

за среща, в която ще взема нещата си в свои ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...