Aug 10, 2017, 7:37 PM

Нежна агресия

  Poetry
749 1 2

Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,

в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,

а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,

но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.

 

Навярно греша, че отново с наострени нокти

със теб разговарям от упор и искам сега,

на момента, веднага да включиш на обороти

да даваш любов, и със тялото си, и със душа.

 

Макар че съм чувала тази мъдрост, че съблазняването

било всъщност чисто стратегична игра,

те моля горещо – не ме карай да преиграваме;

нали сам ми каза, че предпочиташ духовността.

 

Е да де, обаче типично по женски те искам –

приятел, приятел, но моята женска душа

желае да има къде да се сгуши притихнала,

в ръцете на мъж, който вижда, че аз съм жена.

 

Не ми ги разправяй на мен колко здрава е връзката,

когато от мен си направо на друг континент!

Крепи ме единствено вярата неразкъсана

за среща, в която ще взема нещата си в свои ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...